Валентина Радинска бе отличена с наградата за принос в българската поезия на литературна академия "Иван Давидков"
Литературна академия "Иван Давидков" връчи вчера в столичната галерия "ФотоСинтезис" втората си годишна награда за принос в българската поезия на поетесата Валентина Радинска, съобщиха от екипа на академията. Годишната награда на литературна академия "Иван Давидков" бе връчена от Румен Леонидов - първият й лауреат от 2023 г. Наградата представлява плакет по проект на проф. Кирил Гогов и почетна грамота и се връчва всяка година в дните около рождения ден на Иван Давидков - 9 март. На събитието беше представено и третото издание на повестта на Иван Давидков „Далечните бродове“ с 57 уникални архивни фотографии на хора и събития, описани в книгата. Валентина Радинска е родена в Сливен. Следва две години българска филология в СУ “Климент Охридски”, след което учи в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Работила е като журналист във вестник “Народна младеж”, 12 години като редактор в Студия за игрални филми “Бояна”, през 1992-1994 г. завежда отдел “Цивилизации” във вестник “Континент”, била е главен редактор на сп. “Европа 2001”. От 1996 до 2008 г. води спецкурс по творческо писане и магистърски семинар по същата специалност в СУ “Св. Климент Охридски”. Автор е на дванайсет книги със стихове: “Към мен върви човек” (“Народна младеж”, 1977); “Нощна книга” ( “Хр. Г. Данов” 1983); “Не” ( “Георги Бакалов” 1988); “Чистилище” (ИК “Няголова” 1992); “Всичко” (ИК “Иван Вазов” 1995); “Поне” (ИК “Хемус” 2001), “Дъждовете” ( ИК“Захарий Стоянов”, 2009); “Употреба на Свободата” (ИК “Захарий Стоянов”, 2013) “Времена. Избрано” (ИК “Захарий Стоянов”, 2013), “Уроци по мълчание” (ИК “Захарий Стоянов”, 2016), „Защото е студено” (ИК „Захарий Стоянов”, 2019), и „Премълчаване на зимата” (Симолини-94”, 2020). Автор е и на литературно-критическото изследване “Димчо Дебелянов и Повелителя на вълците” (1997, 2012), за което получава наградата за критика на вестник “Век 21”, както и на антологията “Българската поезия след Втората световна война” (изд. “Слово”, 2000) През 1998 г. й е присъдена националната наградата “Мара Белчева” за цялостно поетично творчество. Превеждала е стихове на А.С. Пушкин, Инокентий Аненски, Марина Цветаева, Анна Ахматова, Белла Ахмадулина, Юнна Мориц, и др. За преводите си на поезията на голямата руска поетеса Марина Цветаева, Валентина Радинска е носител на Съюзната награда на Съюза на преводачите в България за 1992 г. Носител е на наградата “Блага Димитрова” за документалния роман “Ние с Коко. Крикор Азарян отблизо” (издателство “Ентусиаст”), посветен на големия български режисьор, чиято съпруга бе Валентина Радинска. През 2015 г. получава националната награда за поезия “Теодор Траянов”, а през септември 2017 г. – наградата за цялостно творчество и принос към българската литература “Изворът на Белоногата”.Член е на Сдружението на българските писатели, на българския ПЕН-клуб и на Литературен кръг “Смисъл”. Нейни стихове са превеждани на всички европейски езици, и са включени в пет англоезични антологии, издадени в САЩ, Канада и Англия. Както информирахме, академията беше основана през 2022 г. Сред учредителите й са Бойко Ламбовски, Кирил Кадийски, Калин Донков, проф. Цветан Теофанов, проф. Кирил Гогов, проф. Людмил Димитров, Борислав Давидков – издател и син на Иван Давидков. Целта на академия „Иван Давидков“ е да откроява и награждава творци „със свой глас и творческа самобитност, с убедителна чувствителност, проявяващи морален и нравствен стоицизъм и полагащи усилия за съхраняването и обогатяването на българския език, следвайки високите естетически критерии на своя патрон“, уточняват създателите на академията. Идеята за основаването на академия „Иван Давидков“ е на неговия син Борислав Давидков. Иван Давидков (1926-1990) е роден в монтанското село Живовци. Учи в Берковица и град Фердинанд (днес Монтана), а по-късно завършва славянска филология в Софийския университет. Автор е на десетки стихосбирки, включително за деца и юноши, на сборници с лирика и есеистика, както и на романи. През 1958-1959 г. е в Украйна и Беларус по линия на културна спогодба, изучава украински и беларуски език и се запознава с видни представители на украинската и беларуската литература. Превежда произведения предимно на украински и беларуски творци: Володимир Сосюра, Ярослав Смеляков, Михаил Дудин, Самуил Маршак, Платон Воронко и др. Изявява се и като живописец. Негови платна са излагани на изложби във Варна, Монтана, София.
|
|
На бюрото
Адаптацията на Хамнет: От романа към емоционалното кино изживяване
Адаптацията на "Хамнет" (Hamnet) от романа на Маги О`Фаръл за екрана е сложен и емоционален процес, който изисква дълбочина и внимание към детайла. Филмът, който проследява живота на сина на Уилям Шекспир, разкрива не само трагедията на семейството, но и начин ...
Ангелина Липчева
|
На бюрото
Градове, които вдъхновяват: Литература и практики в ландшафтната архитектура
Ландшафтната архитектура е поле, което обединява изкуството и науката, за да създаде пространства, които не само отговарят на функционалните нужди на обществото, но и вдъхновяват и обогатяват живота на хората. В последните години интересът към темата нарасна, ...
Добрина Маркова
|
Соня Рачева разказва за прехода в образованието в „Полет над класовете“
Ангелина Липчева
|
На бюрото
Йордан Вълчев и критиката: Поглед назад към "Боеве"
На 19 декември от 16:30 часа в книжарницата на Нов български университет ще се проведе разговор, посветен на сборника „Автентичният реалист: Йордан Вълчев“. Събитието е организирано от Център за книгата и департамент „Нова българистика“ и ще включва участие на ...
Валери Генков
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Златното мастило
Коледари ще носят здраве и берекет на всеки дом
В Угърчин коледарите отново ще зарадват местната общност с традиционни визити в различни институции и домове. На 23 декември малките коледари ще посетят общинската администрация, местните магазини и ресторанти, а на самия Рождество Христово ще бъдат на разполо ...
Добрина Маркова
|
Авторът и перото
Шифрите на насилието: Възникването на Ку Клукс Клан и тайните мрежи на южняшките елити
Темата за Ку Клукс Клан (ККК) и неговото възникване след Гражданската война в Съединените щати е сложна и многопластова. Много историци, които изучават този период, описват ККК като разпокъсана мрежа от местни групи, съставени от разгневени бели мъже, които де ...
Валери Генков
|
Експресивно
Р. А. Виллануева изследва идентичности и екологичният крах
Валери Генков
|
Златното мастило
Личните истории от 2025 г. разкриват дълбочината на човешкия опит
Валери Генков
|
Личните наративи са мощен начин за свързване с опита на другите. През 2025 г. читателите бяха особено привлечени от есета, които разглеждат концепцията за дом и влиянията от детството. Темата за дома е в центъра на много лични истории, като авторите предлагат различни перспективи и емоции.
Томас Дай (Thomas Dai) в есето "Southings" разказва как американският юг остава част от него дори след като ...
|
Авторът и перото
Зерокалкере разказва за предизвикателствата на крайния национализъм в Европа
Добрина Маркова
|
|
12:58 ч. / 12.03.2024
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 3081 |
|
Литературна академия "Иван Давидков" връчи вчера в столичната галерия "ФотоСинтезис" втората си годишна награда за принос в българската поезия на поетесата Валентина Радинска, съобщиха от екипа на академията.
Годишната награда на литературна академия "Иван Давидков" бе връчена от Румен Леонидов - първият й лауреат от 2023 г. Наградата представлява плакет по проект на проф. Кирил Гогов и почетна грамота и се връчва всяка година в дните около рождения ден на Иван Давидков - 9 март.
На събитието беше представено и третото издание на повестта на Иван Давидков „Далечните бродове“ с 57 уникални архивни фотографии на хора и събития, описани в книгата.
Валентина Радинска е родена в Сливен. Следва две години българска филология в СУ “Климент Охридски”, след което учи в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Работила е като журналист във вестник “Народна младеж”, 12 години като редактор в Студия за игрални филми “Бояна”, през 1992-1994 г. завежда отдел “Цивилизации” във вестник “Континент”, била е главен редактор на сп. “Европа 2001”. От 1996 до 2008 г. води спецкурс по творческо писане и магистърски семинар по същата специалност в СУ “Св. Климент Охридски”. Автор е на дванайсет книги със стихове: “Към мен върви човек” (“Народна младеж”, 1977); “Нощна книга” ( “Хр. Г. Данов” 1983); “Не” ( “Георги Бакалов” 1988); “Чистилище” (ИК “Няголова” 1992); “Всичко” (ИК “Иван Вазов” 1995); “Поне” (ИК “Хемус” 2001), “Дъждовете” ( ИК“Захарий Стоянов”, 2009); “Употреба на Свободата” (ИК “Захарий Стоянов”, 2013) “Времена. Избрано” (ИК “Захарий Стоянов”, 2013), “Уроци по мълчание” (ИК “Захарий Стоянов”, 2016), „Защото е студено” (ИК „Захарий Стоянов”, 2019), и „Премълчаване на зимата” (Симолини-94”, 2020). Автор е и на литературно-критическото изследване “Димчо Дебелянов и Повелителя на вълците” (1997, 2012), за което получава наградата за критика на вестник “Век 21”, както и на антологията “Българската поезия след Втората световна война” (изд. “Слово”, 2000) През 1998 г. й е присъдена националната наградата “Мара Белчева” за цялостно поетично творчество. Превеждала е стихове на А.С. Пушкин, Инокентий Аненски, Марина Цветаева, Анна Ахматова, Белла Ахмадулина, Юнна Мориц, и др. За преводите си на поезията на голямата руска поетеса Марина Цветаева, Валентина Радинска е носител на Съюзната награда на Съюза на преводачите в България за 1992 г. Носител е на наградата “Блага Димитрова” за документалния роман “Ние с Коко. Крикор Азарян отблизо” (издателство “Ентусиаст”), посветен на големия български режисьор, чиято съпруга бе Валентина Радинска. През 2015 г. получава националната награда за поезия “Теодор Траянов”, а през септември 2017 г. – наградата за цялостно творчество и принос към българската литература “Изворът на Белоногата”.Член е на Сдружението на българските писатели, на българския ПЕН-клуб и на Литературен кръг “Смисъл”. Нейни стихове са превеждани на всички европейски езици, и са включени в пет англоезични антологии, издадени в САЩ, Канада и Англия.
Както информирахме, академията беше основана през 2022 г. Сред учредителите й са Бойко Ламбовски, Кирил Кадийски, Калин Донков, проф. Цветан Теофанов, проф. Кирил Гогов, проф. Людмил Димитров, Борислав Давидков – издател и син на Иван Давидков. Целта на академия „Иван Давидков“ е да откроява и награждава творци „със свой глас и творческа самобитност, с убедителна чувствителност, проявяващи морален и нравствен стоицизъм и полагащи усилия за съхраняването и обогатяването на българския език, следвайки високите естетически критерии на своя патрон“, уточняват създателите на академията. Идеята за основаването на академия „Иван Давидков“ е на неговия син Борислав Давидков.
Иван Давидков (1926-1990) е роден в монтанското село Живовци. Учи в Берковица и град Фердинанд (днес Монтана), а по-късно завършва славянска филология в Софийския университет. Автор е на десетки стихосбирки, включително за деца и юноши, на сборници с лирика и есеистика, както и на романи. През 1958-1959 г. е в Украйна и Беларус по линия на културна спогодба, изучава украински и беларуски език и се запознава с видни представители на украинската и беларуската литература. Превежда произведения предимно на украински и беларуски творци: Володимир Сосюра, Ярослав Смеляков, Михаил Дудин, Самуил Маршак, Платон Воронко и др. Изявява се и като живописец. Негови платна са излагани на изложби във Варна, Монтана, София.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Райнер Мария Рилке вдъхновява поетите по целия свят с наследството си
Райнер Мария Рилке е един от най-великите поети на XX век, известен със своята дълбока философска поезия и уникален стил, който обединява експресионизма и модернизма. Неговото творчество оставя дълбок отпечатък върху световната литература и продължава да ...
|
Избрано
Георги Господинов призовава за доверие в младите и съпричастност към хората в нужда
На 52-рия Софийски международен панаир на книгата, който се провежда в Националния дворец на културата, известният български писател Георги Господинов проведе среща с читатели, на която сподели своите размисли относно литературата и социалните въпроси. По ...
|
Владимир Левчев: Младите четат повече от телевизионните поколения
|
Ако сте поропуснали
Захари Карабашлиев: Усещането ми е, че мога да бъда полезен на своите читатели
По време на 52-рия Софийски международен панаир на книгата, писателят и драматург Захари Карабашлиев сподели важността на срещите с читателите. Събитието се проведе в Националния дворец на културата, където много любители на литературата се наредиха на ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |